Телефони: 032622890 / 0884641904

Любопитно, Споделено за бебето от нас за Вас

Един от най-важните етапи в човешкия живот е моментът, в който се ражда нов човек в семейството. Раждането, грижите, отглеждането, възпитанието на детето изместват всички други приоритети на заден план. 
Това са едновременно най-прекрасните и най-трудните периоди от живота, съпътствани с много радост, прекрасни емоции, но и известни проблеми, които сякаш поставят на изпитание младия родител.
Тук даваме възможност да споделите вашите преживявания свързани с отглеждането на бебето. Кое от всичко предлагано на пазара е било в най-голяма полза за вас - бебешки колички, бебешки кошари, бебешки аксесоари и т.н.

КЪРМЕНЕТО – МОЯТ ОПИТ

Аз съм Лора. Родих Калоян на 31 години и едва тогава разбрах няколко изненадващи неща за себе си:

а)не съм интелектуалка. Това ми светна след като чух личната статистика на акушерката в родилното, че интелектуалките нямали кърма. Е, аз имах...Примирих се, че ще я карам занапред с празна глава, но поне давах питателна храна на бебето си.

б)не съм и лигла. Оказа се, че мога да прекарвам денонощията на режим „стен-бай” и  спане на пресекулки от час-два между храненията и въпреки това да се чувствам безмерно щастлива .

Докато бременеех, не бях обхваната от манията да кърмя непременно и на всяка цена. Около мен имаше майки – настоящи и бъдещи, стигнали до фанатизъм в полза на естественото хранене. А аз се чувствах като Алиса в страната на чудесата до момента, в който Калоян не засука. Опасявам се, че речникът ми е беден, за да опиша какво е чувството...Ползите от кърменето няма да ги обсъждам – те са ясни.

Кърменето при мен тръгна с фал старт. Родих секцио по медицински причини и кърмата дойде с голямо закъснение. Първите дни печално се поглеждахме със съседката по легло в болницата и потупвахме завидно увеличените си бюстове с репликата „тука няма никой”. На третия ден коластрата тръгна – бавно и полека, но тогава пък Калоян реши, че менюто с адаптирано мляко му е по-вкусно. По настояване на акушерките, слагах бебето на гърда преди всяко хранене, но първите опити завършваха (всъщност така и започваха) със спане от страна на Калоян и пълно отчаяние от моя страна. След като си подремнеше, малкият ми син си изпиваше с охота шишето с адаптирано мляко.Само дето не се облизваше накрая, доста му се услаждаше. За протокола – в болницата ги хранеха с Hipp .

  На петия ден след раждането ни посрещнаха с фанфари вкъщи. Вече не си спомням по чий съвет, но правех глупост след глупост с храненето на Калоян. Първо цедях необходимото количество кърма с помпа на Авент, а после му я давах с биберон. Бебето я омиташе, пък аз живеех спокойно с мисълта, че той се храни добре, след като изяждаше по 50 милилитра на хранене на петия ден от живота си. Отчасти бях права – да, той наистина изгрухваше порциона си, но не откъдето трябва. Впоследствие, помпата за изцеждане на кърма ми стана най-омразния уред в къщи. Наричах я с такива епитети, които обикновено не излизат от устата на дама, но за помпата – по-късно обещавам една доста поучителна история. 

Хранене на новороденото бебе

Първите дни след изписването от болницата настолно четиво ми беше един лист, даден от педиатрите там. Прилагам го едно към едно, защото наистина беше полезен.

  1- ва седмица – хранене 7 пъти дневно през три часа, съответно 6, 9, 12, 15, 18, 21 и 24 часа. Още в болницата бяха приучили мъниците да пропускат храненето в 3 през ноща. Залъгваха ги с вода и по думите на акушерките номерът минаваше. Според техните теории дори и при малките бебета трябва да има едни шест часа в денонощието, през които стомахчетата им да почиват. Не коментирам, само цитирам по-вещите в занаята. Кърменето през тази първа седмица живот би трябвало да е с продължителност 20-30 минути. За мамите на адаптирано мляко и тези, които се цедят, количеството на млякото се определяше по следната формула: брой дни умножени по 10. Така например 5-дневно бебе би трябвало да поема 5 по 10 = 50 милилитра мляко на всяко хранене. До края на седмия ден количеството трябва да достигне 70 мл. Водата, която се полага на бебето в този период, е 100-150 мл. Водата за бебоците е подсладена и се приготвя така: на 100 мл. вода една кафяна лъжичка захар (5 мл). Посъветваха ни захарта да е кафява.

 2- седмица – Кърменето е с продължителност около 30 минути, а количеството мляко – 70–90 мл. на хранене. За бебетата, които са на изкуствено хранене, акушерките препоръчваха 150-180 мл. дневно вода.

        3- седмица – Количеството на млякото е от 90 до 110 мл. на хранене, в зависимост от апетита. Количеството на водата е също 150-180 мл. дневно и вече не се подслажда

        4- седмица – Количеството на млякото е около 100 – 120 мл. на хранене. Вода – 180-200 мл.

  Ще направя само една вметка по отношение на водата – при нас тя беше недолюбвана от самото начало. Калоян не искаше да изпие и 20 милилитра на ден, а камо ли 200. Успокоявах се с това, че е изцяло на кърма и според новите проучвания такива бебета нямат нужда от вода, набавяли си я чрез кърмата. Баби, лели, стринки и чинки обаче ме уверяваха, че трябва да му тикам шишето с вода поне по веднъж, между две хранения, най-малкото заради горещините. Калоян се роди на 7-ми юни. Усилията ми се увенчаха с пълен провал – бебо не щеше и не щеше вода. По-късно, някъде след 25-ия ден от раждането му, се наложи да пие глюкоза вместо вода, защото имаше твърде дълга-а-а-а жълтеница, но и тя не му хареса, независимо, че навън беше 40 градуса.

  Калоян се роди в първия ден на 38-а гестационна седмица с тегло 2 730 грама, а го изписаха от болницата на 2 530 грама. И там зациклихме. Дни наред не качваше дори и грам, а аз го хранех с швейцарска точност през три часа. Педиатърката ни му даде два-три дни шанс да се поправи и след това ни предписа много агресивна програма – хранене през 2, най-много 2.30 часа, възстановихме и нощното папкане в 3 часа. За да сме сигурни, че яде колкото трябва, продължавах да цедя кърма и да му я давам с шише. Това трая над седмица. Не пропусках преди всяко хранене да му напомня и за гърдите си, което се оказа много важно. Нейсе, така се оправихме и след известно време Калоян започна да наддава, но пък моят живот се въртеше единствено около помпата.

 

Помпата за изцеждане на кърма ми остана враг №1 дълго време. Дори и след като бебо започна да суче добре, аз се изцеждах след всяко хранене. Целта ми беше да стимулирам лактацията и да имам повече мляко. Ако пропуснех – гърдите ми ставаха двойни и напрегнати. Всяка фолк-гърла би ми завидяла, защото стояха вирнати и твърди, но в този момент последното нещо, за което ме беше грижа, беше естетиката. Карах я като навита с ключ играчка – кърмене, цедене, ала-бала, кърмене, цедене. В „ала-бала” включвам спането, храненето, вземането на душ, разменянето на две приказки с ближния, миенето на шишета и биберони, стерилизирането и проклинането на помпата. За да съм чиста пред съвестта си, съм длъжна да отбележа, че помпата свърши страхотна работа и това, че я ненавиждах, беше абсолютно незаслужено отношение. В момента Калоян е на 4 месеца, все още изцяло на кърма, суче здраво и наддава ударно. А във фризера имам над трийсет пълни контейнерчета със замразено мляко. Така че, явно съм случила на дете, щом не забрави как се суче, след като почти две седмици му тиках биберон в устата по 8 пъти в денонощието."

 
Върни До Горе